Израстнах в теб с възторзите на Вазов
и огнените Ботеви слова!
На Йовковата Добруджа с житата,
на Дебелянов с тихата тъга...

Земя рождена , древна си и вечна!
Калявана във бури и във бран.
Прекрасна си през всичките сезони
и романтична като слънчев блян.

Със думи и палитра си възпята
от хиляди ,  и хиляди творци.
На песни и легенди си богата
и те са по-безсмъртни от дворци...

За мене ти си дом и детска люлка,
и гроб свещен , и неизменен храм.
Ти толкоз много си ми дала,
а аз не мога нищо да ти дам.

Защото нямам лирата на Вазов,
нито на Ботев жарките слова.
Пред теб благоговейно коленича
с любов!...И Дебелянова тъга...